Италиански език

Превод на художествена лутература

Оригинал на италиански език

"Qui il mio nonno stette una volta nascosto sette giorni, mentre la casa era piena di soldati che lo cercavano e lo aspettavano credendo che egli dovesse tornare dalla foresta. Non vedendolo tornare se ne andarono. Durante tutto il tempo che stette bandito egli avrebbe potuto benissimo viver qui nascosto, ma egli amava la campagna. Anche adesso se sta qualche giorno in casa dice che gli sembra di soffocare."
Io amavo aggirarmi con Columba nelle camere basse e nude, affacciarmi con lei al ballatoio ove la prima volta l'avevo baciata. Se qualcuno batteva alla porta trasalivamo tutti e due e ci stringevamo come se un pericolo terribile ci sovrastasse. Il nostro amore aveva un sapore di leggenda.
Ma una sera purtroppo i colpi alla porta si fecero insistenti e furiosi; Columba aprì la finestra ed io sentii la voce di Banna che imponeva di aprire. Allora tentai di saltare dal muro del cortile, ma affacciandomi vidi il marito di Banna coll'archibugio in mano come in attesa d'un ladro.
Rientrai e aprimmo: Banna si precipitò dentro tentando di afferrar la sorella per i capelli. Io difesi Columba che si ritraeva smarrita e Banna a bassa voce per non destare l'attenzione dei vicini di casa pronunziò contro di noi i più sanguinosi vituperii. Columba taceva. Natura chiusa e debole ella non ama la lotta, ma ha la forza straordinaria di dominare la sua collera e di non rivelare mai il suo pensiero segreto. Alle domande e alle ingiurie di Banna rispondevo io solo; la scena era comica e tragica perché anche il marito era venuto dentro con l'archibugio e a momenti mi guardava torvo pronto a vendicare l'onore della famiglia, a momenti sorrideva e faceva cenni scherzosi di minaccia alla povera Columba. Infine fu lui a proporre un accomodamento.

Grazia Deledda - Colombi e sparvieri






Превод на български език



"Тук един път се e крил дядо ми в продължение на седем дена, докато къщата беше пълна с войници, които го търсеха и причакваха мислейки, че трябва да се върне от гората. Виждайки, че това няма да стане те си тръгнаха. През цялото време, в което беше преследван  би могъл безпроблемно да преживее тук скрит, но той обичаше полето. И сега, ако остане няколко дена вкъщи казва, че сякаш се задушава."
Аз обичах да се разхождам с Колумба из ниските, голи стаи, да се излизам с нея на терасата, където за пръв път я бях целунал. Ако някой почукаше на врата  и двамата се сепвахме и се прегръщахме силно сякаш ужасна опасност беше надвиснала над нас. Любовта ни приличаше на легенда.
Но една вечер за съжаление чукането на врата стана настойчиво и гневно; Колумба отвори прозореца и аз чух гласа на Бана, коятонастояваше да й отвори.Опитах се да прескоча зида на двора, но пред себе си видях съпругът на Бана с аркебуз в ръка, сякаш очакващ някой крадец. 
Влязох отново вътре и отворихме врата: Бана се втурна вътре опитвайки се да сграбчи сестра си за косите. Аз се оптивах да защитя Колумба, която се дърпаше назад объркана/смутена/уплашена, а Бана говорейки тихо, за да не привлича вниманието на съседите произнесе срещу нас най-кръвните обиди. Колубма мълчеше.Тя беше затворена и слаба по характер, не обичаше да се бори/разправя, но имаше изключителната сила да доминира нас гнева си и да не разкрива тайната си мисъл. На въпросите и обвиненията на Бана отговарях само аз; сцената беше и комична и трагична защото и съпругът й беше дошъл вътре с аркебуза и на моменти ме гледаше заплашително готов да защиотава честта на семейството, в други се усмихваше и правеше смешни заплашителни жестове на бедната Колумба,.Накрая точно той предложи разрешението.

   Превод на техническа литература и научни текстове

Оригинал на италиански език


Introduzione
Nel nostro corpo ci sono molti tipi di cellule diverse, quelle della pelle, del sistema nervoso, delle ossa, ecc. Queste hanno forma e dimensioni diverse, inoltre ogni tipo di cellula costruisce un insieme diverso e caratteristico di proteine necessarie per il suo funzionamento. Ogni cellula del nostro corpo, però, ha lo stesso patrimonio genetico scritto nel suo DNA. Come fa ogni cellula a sapere quali geni deve usare e quali invece deve ignorare?
Genetica ed Epigenetica
Gli scienziati hanno scoperto che le informazioni contenute nel DNA non si limitano alla semplice sequenza di basi azotate che codificano il nostro patrimonio genetico. Le cellule sovrappongono al loro patrimonio genetico ulteriori informazioni chiamate epigenetiche che modificano l'espressione di alcuni geni. In qualche caso il controllo si realizza per mezzo dei nucleosomi, cioè modificando gli istoni, le proteine che si legano al DNA. In altri casi, le basi del DNA vengono metilate, e così viene modificato il modo in cui vengono lette durante la trascrizione impedendo quindi la sintesi proteica.


Източник: http://www.pianetachimica.it/mol_mese/mol_mese_2011/07_DNA_metilasi/DNA_metilasi.htm




Превод на български език

Въведение

В нашето тяло съществуват много видове разлини клетки: кожни, клетки на нервната система, клетки на костната система и т.н. Те имат различна форма и размери, като освен това всяка от тях състaвя различна и характерна смес от протеини, които са нужни за функционирането й. Всяка клетка от нашето тяло, обаче притежава един и същи геном записан в нейното ДНК. Как тя разбира кои гени да използва и кои да игнорира?

Генетика и епигенетика

Учените са открили, че информацията съдържаща се в ДНК не се ограничава до простата последоватрелност на нуклеотидни бази, които кодират нашият геном. Клетките прибавят към него допълнителна инфирмация, наричаща се епигенетика, която изменя проявата на някои гени. В някои случаи това се определя посредством нуклеозоми тоест изменяйки хистони, протеините, които се свързват с ДНК. В други случаи ДНК базите биват метилирани, като по този начин се променя начина, по който биват разчетени по време на синтеза на белтъците.