вторник, 16 септември 2014 г.

Италиански език

Превод на художествена лутература

Оригинал на италиански език


"Qui il mio nonno stette una volta nascosto sette giorni, mentre la casa era piena di soldati che lo cercavano e lo aspettavano credendo che egli dovesse tornare dalla foresta. Non vedendolo tornare se ne andarono. Durante tutto il tempo che stette bandito egli avrebbe potuto benissimo viver qui nascosto, ma egli amava la campagna. Anche adesso se sta qualche giorno in casa dice che gli sembra di soffocare."
Io amavo aggirarmi con Columba nelle camere basse e nude, affacciarmi con lei al ballatoio ove la prima volta l'avevo baciata. Se qualcuno batteva alla porta trasalivamo tutti e due e ci stringevamo come se un pericolo terribile ci sovrastasse. Il nostro amore aveva un sapore di leggenda.
Ma una sera purtroppo i colpi alla porta si fecero insistenti e furiosi; Columba aprì la finestra ed io sentii la voce di Banna che imponeva di aprire. Allora tentai di saltare dal muro del cortile, ma affacciandomi vidi il marito di Banna coll'archibugio in mano come in attesa d'un ladro.
Rientrai e aprimmo: Banna si precipitò dentro tentando di afferrar la sorella per i capelli. Io difesi Columba che si ritraeva smarrita e Banna a bassa voce per non destare l'attenzione dei vicini di casa pronunziò contro di noi i più sanguinosi vituperii. Columba taceva. Natura chiusa e debole ella non ama la lotta, ma ha la forza straordinaria di dominare la sua collera e di non rivelare mai il suo pensiero segreto. Alle domande e alle ingiurie di Banna rispondevo io solo; la scena era comica e tragica perché anche il marito era venuto dentro con l'archibugio e a momenti mi guardava torvo pronto a vendicare l'onore della famiglia, a momenti sorrideva e faceva cenni scherzosi di minaccia alla povera Columba. Infine fu lui a proporre un accomodamento.

Grazia Deledda - Colombi e sparvieri






Превод на български език



"Тук един път се e крил дядо ми в продължение на седем дена, докато къщата беше пълна с войници, които го търсеха и причакваха мислейки, че трябва да се върне от гората. Виждайки, че това няма да стане те си тръгнаха. През цялото време, в което беше преследван  би могъл безпроблемно да преживее тук скрит, но той обичаше полето. И сега, ако остане няколко дена вкъщи казва, че сякаш се задушава."
Аз обичах да се разхождам с Колумба из ниските, голи стаи, да се излизам с нея на терасата, където за пръв път я бях целунал. Ако някой почукаше на врата  и двамата се сепвахме и се прегръщахме силно сякаш ужасна опасност беше надвиснала над нас. Любовта ни приличаше на легенда.
Но една вечер за съжаление чукането на врата стана настойчиво и гневно; Колумба отвори прозореца и аз чух гласа на Бана, коятонастояваше да й отвори.Опитах се да прескоча зида на двора, но пред себе си видях съпругът на Бана с аркебуз в ръка, сякаш очакващ някой крадец. 
Влязох отново вътре и отворихме врата: Бана се втурна вътре опитвайки се да сграбчи сестра си за косите. Аз се оптивах да защитя Колумба, която се дърпаше назад объркана/смутена/уплашена, а Бана говорейки тихо, за да не привлича вниманието на съседите произнесе срещу нас най-кръвните обиди. Колубма мълчеше.Тя беше затворена и слаба по характер, не обичаше да се бори/разправя, но имаше изключителната сила да доминира нас гнева си и да не разкрива тайната си мисъл. На въпросите и обвиненията на Бана отговарях само аз; сцената беше и комична и трагична защото и съпругът й беше дошъл вътре с аркебуза и на моменти ме гледаше заплашително готов да защиотава честта на семейството, в други се усмихваше и правеше смешни заплашителни жестове на бедната Колумба,.Накрая точно той предложи разрешението.




   Превод на техническа литература и научни текстове


Оригинал на италиански език


Introduzione
Nel nostro corpo ci sono molti tipi di cellule diverse, quelle della pelle, del sistema nervoso, delle ossa, ecc. Queste hanno forma e dimensioni diverse, inoltre ogni tipo di cellula costruisce un insieme diverso e caratteristico di proteine necessarie per il suo funzionamento. Ogni cellula del nostro corpo, però, ha lo stesso patrimonio genetico scritto nel suo DNA. Come fa ogni cellula a sapere quali geni deve usare e quali invece deve ignorare?
Genetica ed Epigenetica
Gli scienziati hanno scoperto che le informazioni contenute nel DNA non si limitano alla semplice sequenza di basi azotate che codificano il nostro patrimonio genetico. Le cellule sovrappongono al loro patrimonio genetico ulteriori informazioni chiamate epigenetiche che modificano l'espressione di alcuni geni. In qualche caso il controllo si realizza per mezzo dei nucleosomi, cioè modificando gli istoni, le proteine che si legano al DNA. In altri casi, le basi del DNA vengono metilate, e così viene modificato il modo in cui vengono lette durante la trascrizione impedendo quindi la sintesi proteica.


Източник: http://www.pianetachimica.it/mol_mese/mol_mese_2011/07_DNA_metilasi/DNA_metilasi.htm




Превод на български език


Въведение
В нашето тяло съществуват много видове разлини клетки: кожни, клетки на нервната система, клетки на костната система и т.н. Те имат различна форма и размери, като освен това всяка от тях състaвя различна и характерна смес от протеини, които са нужни за функционирането й. Всяка клетка от нашето тяло, обаче притежава един и същи геном записан в нейното ДНК. Как тя разбира кои гени да използва и кои да игнорира?
Генетика и епигенетика
Учените са открили, че информацията съдържаща се в ДНК не се ограничава до простата последоватрелност на нуклеотидни бази, които кодират нашият геном. Клетките прибавят към него допълнителна инфирмация, наричаща се епигенетика, която изменя проявата на някои гени. В някои случаи това се определя посредством нуклеозоми тоест изменяйки хистони, протеините, които се свързват с ДНК. В други случаи ДНК базите биват метилирани, като по този начин се променя начина, по който биват разчетени по време на синтеза на белтъците.




Немски език

Превод на художествена литература

Оригинал  на немски език


Nach einem Weilchen sagte er aber doch: »Wenn Ihr wollt, fahre ich Euch mit meinem Schlitten.« – »Tut das, bitte«, sagte K. erfreut, »wieviel verlangt Ihr dafür?« – »Nichts«, sagte der Mann. K. wunderte sich sehr. »Ihr seid doch der Landvermesser«, sagte der Mann erklärend, »und gehört zum Schloß. Wohin wollt Ihr denn fahren?« – »Ins Schloß«, sagte K. schnell. »Dann fahre ich nicht«, sagte der Mann sofort. »Ich gehöre doch zum Schloß«, sagte K., des Mannes eigene Worte wiederholend. »Mag sein«, sagte der Mann abweisend. »Dann fahrt mich also zum Wirtshaus«, sagte K. »Gut«, sagte der Mann, »ich komme gleich mit dem Schlitten.« Das Ganze machte nicht den Eindruck besonderer Freundlichkeit, sondern eher den einer Art sehr eigensüchtigen, ängstlichen, fast pedantischen Bestrebens, K. von dem Platz vor dem Hause wegzuschaffen.
Das Hoftor öffnete sich, und ein kleiner Schlitten für leichte Lasten, ganz flach, ohne irgendwelchen Sitz, von einem schwachen Pferdchen gezogen, kam hervor, dahinter der Mann, gebückt, schwach, hinkend, mit magerem, rotem, verschnupftem Gesicht, das besonders klein erschien durch einen fest um den Kopf gewickelten Wollschal. Der Mann war sichtlich krank und nur, um K. wegbefördern zu können, war er doch hervorgekommen. K. erwähnte etwas Derartiges, aber der Mann winkte ab. Nur daß er der Fuhrmann Gerstäcker war, erfuhr K., und daß er diesen unbequemen Schlitten genommen habe, weil er gerade bereitstand und das Hervorziehen eines anderen zuviel Zeit gebraucht hätte. »Setzt Euch«, sagte er und zeigte mit der Peitsche hinten auf den Schlitten. »Ich werde mich neben Euch setzen«, sagte K. »Ich werde gehen«, sagte Gerstäcker. »Warum denn?« fragte K. »Ich werde gehen«, wiederholte Gerstäcker und bekam einen Hustenanfall, der ihn so schüttelte, daß er die Beine in den Schnee stemmen und mit den Händen den Schlittenrand halten mußte. K. sagte nichts weiter, setzte sich hinten auf den Schlitten, der Husten beruhigte sich langsam und sie fuhren.

F. Kafka - Das Schloß




Превод на български език


След кратка пауза той все пак каза: "Ако желаете ще ви закарам с моята шейна" "Ако обичате" каза К. с радост "колко ще ми струва?" "Нищо" каза мъжът. К. много се учуди. "Вие все пак сте земемера" каза мъжа пояснявайки "и сте част от замъка. Къде искате да отидете?" "В замъка" каза К. бързо. "Там няма да ви закарам" каза мъжът мигновенно. "Но аз съм част от замъка" каза К. повтаряйки думите на мъжа."Може и така да е" каза хладно мъжа. "Тогава ме закарайте в гостилницата" каза К. "Добре" отвърна мъжа"веднага идвам с шейната". Цялото това поведение не изглеждаше да е породено от приятелски чуства, а по-скоро от егоистични, притеснени, почти педантични усилия К. да бъде махнат от това място пред къщата.
Вратата на двора се отвори и се появи една малка, лека шейна, доста плоска, без каквито и да било седалки и теглена от един изнемощял кон, а зад нея мъжа - прегърбен , немощен, накуцващ със слабо, червено лице обзето от хрема, който изглеждаше още по-малък през един здраво увит около главата вълнен шал. Мъжът беше видимо болен и беше дошъл само за да бъде премахнат К.Той предположи нещо подобно, но мъжът отрече. К. разбра само , че е кочияш и се казва Герщекер и че е взел тази неудобна шейна, защото тази е  била под ръка, а изкарването на друга би отнело прекалено много време. "Седнете" каза той и показа с камшика задната част на шейната. "Ще седна до Вас" каза К. "Ще ходя пеша" каза Герщекер. "Защо?" попита К. "Ще ходя пеша" повтори Герщекер получавайки пристъп на кашлица, който толкова много го разтърси, че се наложи да опре краката си в снега и да хване с ръце ръба на шейната. К. не каза нищо повече, седна отзад в шейната , кашлицата постепенно се успокой и те тръгнаха.




 Превод на техническа литература и научни текстове

Оригинал на немски език

Die Forscher vermuten, dass die Anpassung an tiefe Töne einfach eine Frage der Größe ist. Um ihre bevorzugte Nahrung – Robben – aufzuspüren, benötigen Eisbären jedenfalls kein auf hohe Töne spezialisiertes Gehör. Ob Braun- oder Schwarzbären, die kleine, fiepende Nagetiere jagen, ein anderes Hörspektrum haben, ist unbekannt.
Als nächsten Schritt wollen die Forscher nun ergründen, welche Zivilisationsgeräusche bis in eine Eisbärenhöhle vordringen. Weibliche Eisbären verbringen mit ihren neugeborenen Jungen zunächst einige Monate in einer Schneehöhle, bevor sie sich mit dem Nachwuchs nach draußen wagen. Bowles vermutet, dass zu viel Krach die Bärenmütter bei der Aufzucht stören könnte.
 Im kommenden Winter wollen die Forscher daher die akustischen Bedingungen in einer Schneehöhle in der Prudhoe Bay untersuchen, dem Hauptfördergebiet der US-Erdölindustrie. Durch Klimawandel und den wachsenden Rohstoffhunger rücken Zivilisation und Eisbären in der arktischen Tundra Nordamerikas immer näher zusammen. Ann Bowles hat allerdings nicht vor, eine bewohnte Höhle zu belauschen. Dafür hat die Biologin zu viel Respekt vor den riesigen Raubtieren. "Die meiste Zeit sind sie süß und freuen sich, wenn man ihnen Futter mitbringt", berichtet die Biologin über ihre Erfahrungen mit den Zoobären. "Aber dann kommt der Tag, wo man selbst das Futter ist. Sie sind sehr opportunistische Raubtiere."

Източник: http://www.wissenschaft.de/wissenschaft/gutzuwissen/294442.html



Превод на български език
Изследователите предполагат, че адаптирането към ниски тонове е просто въпрос на размери. С оглед на това да могат да проследяват любимата си храна - тюлени, полярните мечки нямат нужда от слух, който да разпознава по-високите тонове. Дали кафявите или черните мечки, които ловуват малки, цвъркащи гризачи имат различен слухов спектър не е известно. 
На следвашия етап учените искат да открият кои шумове създадени от цивилизацията стигат до бърлогите на мечките. Женските полярни мечки прекарват по няколко месеца с новородените в началото в снежни бърлоги преди те да се осмелят с течение на растежа да излязат навън. Боулс предполага,че прекалено силен шум може да притесни мечките-майки при отглеждането на малките.
През идната зима изследователите искат да изследват акустичните условия в една снежна бърлога в Прудхоу Бей,  основен център на американската петролна индустрия. В резултат на промените в климата и растящата липса на суровини цивилизацията и полярните мечки се приближават все по-близо едни до други в арктическата тундра на Северна Америка. Ан Боулс не смята да подлсушва населена бърлога. Причината, поради която биоложката не би направила това е прекалено големия респект към тези големи жищници, който тя изпитва. "През по-голямата част от времето те са сладки и се радват, когато човек им носи храна" разказва тя за своя опит с мечките в зоологическата градина. "Но идва ден, в който вие сами ставате храна. Те са мого опортюнистични хищници"
 




Английски език

Превод на художествена литература

Оригинал на английски език


Nancy's appearance gave a new turn to the conversation; for the boys, receiving a sly wink from the wary old Jew, began to ply her with liquor: of which, however, she took very sparingly; while Fagin, assuming an unusual flow of spirits, gradually brought Mr. Sikes into a better temper, by affecting to regard his threats as a little pleasant banter; and, moreover, by laughing very heartily at one or two rough jokes, which, after repeated applications to the spirit-bottle, he condescended to make.

'It's all very well,' said Mr. Sikes; 'but I must have some blunt from you to-night.'
'I haven't a piece of coin about me,' replied the Jew.
'Then you've got lots at home,' retorted Sikes; 'and I must have
some from there.'
'Lots!' cried Fagin, holding up is hands.  'I haven't so much as
would--'
'I don't know how much you've got, and I dare say you hardly know
yourself, as it would take a pretty long time to count it,' said
Sikes; 'but I must have some to-night; and that's flat.'
'Well, well,' said Fagin, with a sigh, 'I'll send the Artful
round presently.'

Charles Dickens "Oliver Twist"

 

 

Превод на български език


Появата на Нанси даде нов обрат на разговора; поради факта, че момчетата, на които лукавия, стар евреин намигна тайно запоначнаха да я наливат обилно с алкохол, от който тя отпи много малко, докато Фаджин обхванат от необичаен порив на веселост постепенно оправи настроението на господин Сайкс, като му даде да разбере, че възприема заплахите му, като приятни, малки закачки и освен това, като се изсмя от сърце на една -две груби шеги, които след като той няколко пъти надгна бутилката си позволи да направи.
"Добре" каза господин Сайкс "но довечера трябва да полува от вас известна парична сумa."
"Нямам пуканата пара в себе си' отговори еврейна
'В такъв случай навярно имате много у вас' възрази Сайкс 'и трябва да ми дадете от тях'
"Много" извика еврейнът вдигайки ръце "Нямам толкока колкото бих........"
"Не знам колко имаш, а и смея да кажа,че и ти самия едва ли знаеш, тъй като би отнело доста време да ги преброиш' каза Сайкс ' но аз трябва да получа нещо довечера и това е"
"Добре, добре" въздъхна Фаджин 'по-късно ще изпратя хитреца да ги донесе'  

 

 

Превод на техническа литература и научни текстове 

Оригинал на английски език


Kepler finds planets by staring at about 156,000 stars and noticing blips in their brightnesses, which could be the result of planets passing in front of them as viewed from our vantage point. These blips have to be further studied to ensure they are really planets, which is why astronomers refer to candidates versus confirmed planets. So far there are 105 definite, confirmed planets among that exoplanetary census.
Caltech astronomers John Johnson and Jonathan Swift confirmed a few of those recently for a study measuring planetary abundance in our galaxy. They looked at Kepler-32, a five-planet system hosted by an M-dwarf star. These stars are incredibly common in our galaxy; about 76 percent of all stars are M-dwarves. These are orange-ish stars compared to our yellow sun, and they’re about half the sun’s size. Other astronomers have already guessed there’s about one planet per star in our parts, but this is the first time anyone has figured that estimate using the most common stars.


Източник: http://www.journaltocs.hw.ac.uk/api/jass/zotero.php?rfr_id=info:sid/journaltocs.ac.uk:suncat&rft.issn=0161-7370&maximumRecords=100&rft_volume=&rft_issue=&range=&select=&query_issn=Submit+Query




Превод на български език 


Кеплер открива планети, като наблюдава около 156,00 звезди и забелязва изменения в тяхната яркост, които може да са резултат от планети минаващи пред тях  спрямо нашeто разположение. Измененията трябва да бъдат допълнително изучени, за да бъде доказано, че те настина са планети, поради което астрономите прилагат подход, при който сравняват потенциалните планети и потвърдено съществуващите планети.До момента има 150 потвърдени планети при екзопланетното преброяване. Астрономите от Калифорнийския технологичен институт - Caltech Джон Джонсън и Джонатан Суйфт потвърдиха наскоро съществуването на някои от тях при пручване измерващо броя на планетите в нашата галактика. Те наблюдавали Кеплър 32, система с пет планети и звезда-джудже от клас М. Тези звезди се срещат невероятно често в нашата галактика; около 76 процента от всички звезди за джуджета от клас М. Цветът им е по-скоро оранжев в сравнение с нашето жълто слънце и са на половина по малки от него. Други астрономи вече предполагат, че съществува по около една планета на всяка звезда в нашата част на галактиката, но за пръв път в който някой преценява това на база на най-често срещаните звезди.

понеделник, 14 януари 2013 г.

MULTILINGUAL е:

Име: Лилия Димитрова


- дипломиран филолог ( Италианска филология) 

- клетвена декларация за извършване на устен превод свързан с всякакъв тип нотариални сделки

- десетгодишен опит в извършването на устни и писмени преводи от и на италиански език- широк спектър от области; опит в извършването на устни и писмени преводи от и на английки език; опит в извършването на писмени преводи от и на немски език

- преподавателски опит - италиански и английски език

- опитен редактор и преводач на книги

- автор на разговорници, учебници и други



Езици

  • италиански
  • английски
  • немски


 Контакти

тел.: 359 888586286

email: nimfaea@abv.bg